Клиент-центрираната терапия, разработена от Карл Роджърс, е хуманистичен подход към психотерапията, който подчертава важността на терапевтичната връзка и вродената способност на индивидите да растат и да постигат пълния си потенциал. Централно за този подход е убеждението, че всеки човек има в себе си ресурсите за личностно израстване и изцеление и че те могат да бъдат отключени в подкрепяща и неосъждаща среда.
Терапевтът трябва да осигури среда на приемане, оценявайки клиента без осъждане. Това помага на клиентите да се чувстват достатъчно сигурни, за да изследват своите чувства и преживявания без страх от отхвърляне или критика.
Терапевтът се стреми да разбере дълбоко емоциите и гледната точка на клиента, предлагайки усещането, че е напълно видян и чут. Отразявайки обратно това разбиране, терапевтът помага на клиента да изясни и да придобие представа за собствените си преживявания.
Терапевтът трябва да бъде автентичен и прозрачен, да споделя истинските си чувства и реакции, без да се изявява като фасада. Тази откритост насърчава доверието и насърчава клиента също да бъде по-истински в своето себеизразяване.
Целта на личностно-центрираната терапия не е да 'оправи' клиента, а да му помогне да се свърже със собствения си капацитет за самолечение. Чрез терапевтичната връзка клиентите могат да изследват своите емоции, да работят чрез вътрешни конфликти и да се придвижат към по-голямо себеприемане и личностно израстване.
Този подход е особено ефективен за хора, които се борят със своето самочувствие, идентичност или междуличностни проблеми, тъй като насърчава автономността и личното овластяване. Това е в съответствие с убеждението на Роджърс, че когато им бъдат дадени правилните условия, хората естествено се движат към психологическо здраве и реализация.